Историята на „Водолаза” е мъглива точно колкото паметта на посетителите му след второто питие, но за сметка на това местоположението му по-стратегическо от Босфора и Дарданелите взети вкупом. „Водолаза” е акостирал на китната улица „Младежка”, което отчасти обяснява средната възраст на посетителите (около 67,3762 години; някои се кълнат, че помнят подписването на Ньойския договор и други исторически събития от съдбовно национално значение). „Водолаза” изобщо не е толкова лесен за локализиране, колкото гръмкото му име предвещава. Желаещият да се добере до заветния пристан трябва да се провре през лабиринта от тенекиени магазини за иначе маркова парфюмерия, редувани с баничарница, чорапена борса и зеленчукови сергии, които оформят съседния „Водолазу” пазар. През лятото, всички опити за достигане откъм противоположната страна са също обречени на неуспех, благодарение на отбранително ситуираните барикади от дини, докарани за продан в големия град от мургави посланици на Хасковлийски и Свиленградски околия.