ИТАЛИЯ
Древните гърци я наричали Oenotria – земя на виното. Едва ли може да се намери кътче от страната, което да не е свързано по някакъв начин с виното. Всяка от 20–те провинции се занимава с лозарство и винарство, макар и с различна интензивност. Само Франция, и само в някои години, произвежда повече вино от Италия.
Общата площ на лозята възлиза на 1 мил. ха. Допреди 15 години, всяка година Италия е произвеждала по 75 мил. хектолитра вино, което отговаря на трудно представимото количество от 10 милиарда бутилки вино – повече, отколкото всяка друга страна по света. По това време всяка 5-та бутилка вино е италианска.
Днес производството на вино в Италия възлиза на около 60 мил. хектолитра.
ГЕОГРАФИЯ И КЛИМАТ
Бегъл поглед върху картата би ни накарал да си помислим, че в Италия май е прекалено топло за правенето на добро вино. За щастие не е точно така. Благодарение на топографията си, в страната има идеални условия за отглеждането на грозде. Италия предлага изключително разнообразие от климатични зони на своите винари – от алпийски климат на север до субтропичен на юг. В северната част на страната лозята са разположени в защитените от алпийските влияния речни долини или в близост до езерата, които са важен температурен регулатор.
Издигайки се от долината на р. По планинската верига на Апенините се простира по протежението на целия италиански “ботуш”. На места достига височина от 1000 м, а в най-високата си част – 3000 м. В топлия Юг ролята на Апенините е да подслони лозята по хладните си склонове.
Подходящите за лозарство терени се намират навсякъде; тайната е в избирането на подходящия сорт за дадения регион.
ПРОИЗВОДСТВО
Количественият връх в производството на вино са областите Венето, Емилия-Романя, Апулия и Сицилия.
Качественото вино идва главно от винарските региони Пиемонт, Тоскана и Фриули-Венеция Джулия. В тях добивът от хектар е ограничен на 40 хл, което ги поставя на едно ниво с най-качествените френски области.
Италианският етикет е задача с повишена сложност, представляваща за обикновения консуматор почти неразгадаема плетеница от имена. Освен официални категоризации, като DOC-името и името на винаря, върху етикета могат да се намерят още името на винарната или на лозето, или на част от земите на даденото шато, или всичко останало, което може да роди въображението на собственика. И често е само въображение.
Кой е произвел виното, къде и за какво вино всъщност става въпрос са въпроси, на които често няма отговор точно там, където трябва да има, а именно: върху етикета.
Но все пак: италианската система за категоризация обхваща към момента 4 степени. Най-ниската е трапезното вино – Vino da Tavola.
Над нея се намира въведената през 1992 г. категория Indicazione Geografica Tipica (IGT), с която се обозначава даден географски произход – нещо подобно на френските Vin de Pays или немските Landwein. Обозначава, че виното идва от дадена географска област. В тази категория могат да бъдат намерени едни от най-добрите вина, въпреки че не е най-високата степен.
Опората, върху която се крепи производството на качественото вино е степента Denominazione di Origine Controlatta (DOC) – вино с контролиран произход.
Над нея се намира степента Denominazione di Origine Controlatta e Garantita (DOCG) – т.е. произходът е контролиран и гарантиран. Каквото и да имат пред вид с това италианците….. Във всеки случай, тази степен е присъдена вече на 20 вина, между които Бароло, Барбареско, Брунело ди Монталчино, Кианти и др.